Лекар: Понятието "грешка" в хирургията често се използва неправилно

Българите са жадни да бъдат информирани и ежедневно да се срещат с позитивни примери от сферата на медицината. Това заяви кардио-хирургът проф. Васил Гегусков и разказа за иновативна сърдечно-съдова операция, извършена за първи път в Европа по минимално инвазивен път.

Става дума за нов тип протеза на голям кръвоносен съд, в единия край на която е прикрепена изкуствена сърдечна клапа. Конструкцията се зашива между сърцето и възходящата аорта – основният съд, който отвежда кръвта към главата и останалата част от тялото.

Иновативността на протезата се крие във факта, че тя е сравнително нова разработка – проектирана е в САЩ през 2020 година, а едва през 2025-а получава разрешение за използване в Европейския съюз. Към момента дори в страни като Германия и Швейцария няма натрупан реален опит с този тип протези. "При планирането на операцията и избора на подходящ пациент установихме, че тази протеза не е била имплантирана минимално инвазивно никъде в Европа. Така написахме една нова история“, обясни пред NOVA проф. Гегусков.

Той разказа, че пациентът е 52-годишен мъж с разширение на възходящата аорта вследствие на разкъсване на вътрешния ѝ слой – състояние, което може да се появи при сериозно физическо натоварване или рязко повишаване на кръвното налягане. Операцията е извършена напълно безплатно, а само два часа след интервенцията пациентът вече е бил буден и в стабилно състояние.

По думите на кардио-хирурга подобни операции са бъдещето на съвременната медицина. Макар да не са високорискови, успехът им зависи в голяма степен от опита на хирурга. "За мен самата операция не беше нещо различно. Всеки ден буквално държим сърцето на пациента в ръцете си – това е част от нашата работа“, каза проф. Гегусков. След всяка интервенция обаче неизменно си задава въпросите дали всичко е направено по протокол и на най-високо професионално ниво.

Според него понятието "грешка“ в хирургията често се използва неправилно и по-скоро става дума за пропуски в документацията. Докато пациентът е в операционната, екипът има пълен контрол върху ситуацията – това е най-силният коз на хирурзите. Когато планът е добър и анализът е точен, всичко протича по план, макар понякога да възникват и непредвидени ситуации.

Проф. Гегусков разказа и за професионалния си път. През 1993 година заминава за Германия, която, по думите му, му отваря "огромен прозорец към света“. Там изгражда контакти и натрупва опит, който и до днес сравнява с практиката в България. Поддържа активни професионални връзки с колеги от Германия и Швейцария.

В България се връща по проект, свързан с клиниката в "Света Анна“, с идеята да остане за година–година и половина. Вместо това открива поле за развитие и силно конкурентна среда.

"България е прекрасна страна. Ако човек успее да си подреди нещата, може да има много добър живот“, смята той, но е категоричен, че проблемите в българското здравеопазване не могат да бъдат решени от лекарите сами. "Решенията трябва да дойдат от властите“, подчерта проф. Васил Гегусков.