Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Книгата, която променя из основи българския език
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 08:25 / 19.01.2025Коментари (0)709
©
"Рибния буквар“ е едно от най-значимите произведения в нашата възрожденска литература. Създаден от Петър Берон, този труд е изключително важен за своето време, което се доказва и от множеството негови преиздавания през годините. Но малко хора знаят, че именно този буквар променя в дълбочина българския език. Нека заедно разберем повече за неговото значение за нашия език.

Как "Рибния буквар" променя българския език

Букварът, отпечатан през 1824 година, отбелязва важен момент в развитието на българската култура. Дотогава най-популярните български произведения са били създавани на базата на църковнославянския (старобългарски) език, който се е изучавал в килийните училища и е служил като основа за ключови произведения като "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и произведенията на Софроний Врачански.

Въпреки това, при преписите на Паисиевата история често текстовете са адаптирани към говоримия български език, за да бъдат по-достъпни за народа. Тази тенденция към езикова промяна достига своя връх с буквара на Петър Берон, който внася значителни усъвършенствания в българския език. Ето какви нововъведения представя той.

Промяна на личните местоимения

1. Он, Она, Они, Оно= Той, Тя, То

Паисиевата история използва типични църковнославянски форми, като "он“, които макар и разбираеми за българите, стъпват върху по-архаичен и труднодостъпен език за широката аудитория от тях. Именно затова Петър Берон въвежда новите форми на личните местоимения – "той“, "тя“ и "то“, които вече са част от ежедневната реч на хората. Тази промяна приближава писмения език до говоримия, правейки го по-достъпен и разбираем.

2. Членуването с -те

Тази значима промяна се утвърждава с появата на буквара на Петър Берон и е неразривно свързана с еволюцията на българския език през вековете. Постепенното му отдалечаване от старобългарските форми е част от този процес. Промяната намира подкрепа сред личности като Иван Богоров, редактор на първия български вестник "Български орел“. Богоров, известен със своето противопоставяне на масовото проникване на чуждици в българския език, очевидно оценява нововъведенията, които Петър Берон въвежда.

3. Бъдеще време -ще

Днес всички използваме частицата "ще“ за образуване на бъдеще време в българския език. Това се дължи на нововъведение, наложено от Петър Берон чрез неговия буквар. Тази форма е опростена и много по-близка до говоримия български език от края на XVIII и началото на XIX век, в сравнение със старите и сложни конструкции от църковнославянския език. С тази промяна Петър Берон демонстрира умението си да съчетава говоримия с писмения език, правейки го по-достъпен за по-широк кръг от хора. А именно това е от ключово значение по време на българското Възраждане.

4. Изговаряне на буквите

До този момент българчетата са усвоявали нашата букви по следния начин - Аз, Буки, Веди, Глаголи и т.н. Петър Берон видоизменя начина на произнасяне, въвеждайки звучното изговаряне на буквите -  А, Бъ/Бе, Въ/Ве, Гъ. На пръв поглед това може да изглежда като незначителна промяна, но тя предизвиква сериозни критики сред религиозните български дейци. Въпреки това, в дългосрочен план се доказва като по-добър вариант, тъй като прави образованието по-достъпно и разбираемо за децата.

Петър Берон въвежда промени, насочени предимно към утвърждаването на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Тези нововъведения, разбира се, предизвикват остри критики, но големият български учен ясно осъзнава, че именно този подход ще издигне българското образование на нужното по-високо ниво.

Религията безспорно е изиграла ключова роля за съхраняването на българското самосъзнание в рамките на Османската империя. Въпреки това, настъпва момент, в който образованието е трябвало да излезе извън пределите на религиозното влияние. Чрез просветата младите българи постепенно са успели да достигнат до идеята за революция и изграждане на самостоятелна държава, пише actualno.com.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
Виж още:
Актуални теми
Избор на Видински митрополит
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Опасно предизвикателство с лекарства в TikTok
Кабинетът "Желязков"
Поскъпване на хранителните продукти
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: