В публикувания Индекс за възприятията на корупцията през миналата година на базираната в Берлин международна организация Transparency International, ("Прозрачност без граници“), България слиза с три места надолу в класацията на най-корумпираните държави в света, нареждайки се на 84-то място сред общото 182 страни, и заедно с Унгария е на последно място сред страните членки на Европейския съюз. Защо България се срина в Индекса за корупция? Отговорите са от изпълнителния директор на сдружение Асоциация "Прозрачност без граници“ Калин Славов, гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.

"В продължение на доста години от 2012 година насам, ние се движим в един коридор на индекса между 41 и 45 точки от 100 възможни. Миналата година имахме спад с 1 точка, тази година с още 3, за да достигнем сегашното ниво от 40. Между другото още един разрез бих ви предложил,  това е разрезът на България в страните на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) – организация, в която имаме политическа цел и се стремим да бъдем включени, там се намираме на 35-о място от 38 държави. След нас са държави, като например Колумбия, Турция, Мексико. Така че още в една група страни се представяме по начин, който не е добър", обобщава гостът.

Славов обясни и факта, че редовно сме в една група по този показател със страни като Колумбия и Мексико. Той даде причер с наша съседка, с която сме тръгнали от една изходна позиция.

"Румъния, има точно обратната посока на развитие, т.е. тя се изкачва добре в класацията нагоре. Като цяло процесите, свързани с антикорупционните дейности, са за съжаление, доста фасадни и носят характера на периодично повдигане от политиците лозунги. За истинското им отношение по темата можем да съдим по факта, че формата Антикорупционен съвет, който следва да събира заедно изпълнителна власт, представители на съдебната власт, неправителствени организации и бизнес, всъщност не се е събирал повече от година".

Калин Славов е категоричен, че са нужни промени в законодателството. Най-вече, свързани с лобизма и защитата на лицата, които подават сигнали за корупция.

"Страните, които имат най-лошо представяне в класацията за възприятие на корупцията, всъщност са страни, които имат доста сериозна законодателна репресия, имат дори смъртно наказание, а виждаме, че техните резултати са изключително плачевни. Така че и препоръките вече не са в посока да повишим нито капацитета на разследващите органи, нито да криминализираме повече деяния, по-скоро са в посока, в която се променя дългосрочно средата. Става въпрос за мерки, които са свързани със защита на лицата, които подават сигнали, става въпрос за мерки, които са свързани с приемането на закони, като Закона за лобизма, става въпрос за законодателни промени, за начина на управление на публичните предприятия, за подобрения в концесионирането и в обществените поръчки. И нещо много важно, което се пропуска, това е промяната на отношението към темата "Корупция“ както сред бизнеса, така и сред гражданите, защото това абнормно поведение се е превърнало в норма", твърди Славов.

Негативите от мястото на България в тази класация са повече от очевидни – "в бизнес средите това се третира като риск, който се измерва в пари. И финансовите институции, банки, застрахователи, такива компании или ги кредитират на много високи цени, или изобщо избягват да ги кредитират. Така че ние ставаме високорискова дестинация за бизнеса", заключава експертът.