Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България е в началото на тежка ценова криза. Необходимо е бързо съставяне на редовно правителство, което да поеме дългосрочни ангажименти. Временните решения не са достатъчни в условията на продължителна икономическа несигурност. Това заяви изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд, два пъти вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на външните работи Ивайло Калфин в ефира на Радио ФОКУС в предаването "България, Европа и светът на фокус".

"Европейският съюз се намира в период на сериозни изпитания, белязан от едновременното въздействие на геополитически конфликти, енергийна несигурност и икономически натиск", посочи Калфин.

По думите му Съюзът е изправен пред комплекс от глобални предизвикателства – от войните в близост до европейските граници до нарастващата икономическа конкуренция от световни сили. Въпреки това, Калфин подчерта, че Европейският съюз продължава да бъде необходима платформа за координирани действия, тъй като нито една държава членка не би могла самостоятелно да се справи ефективно с тези кризи.

Относно енергийната криза, която вече оказва значително влияние върху цените на горивата и икономическата стабилност, Калфин посочи, че ограниченото предлагане на енергийни ресурси на световните пазари неизбежно води до поскъпване, което трудно може да бъде компенсирано чрез европейски механизми.

"Мерките за подкрепа – като намаляване на данъци, компенсации за домакинствата и бизнеса и промени в търговията с въглеродни емисии – се реализират предимно на национално ниво", допълни той.

Калфин предупреди и за риска от стагфлация – комбинация от висока инфлация, нисък икономически растеж и нарастваща безработица. "Повишаването на цените на енергията и суровините вече се пренася върху храните и останалите стоки, а реакцията на централните банки чрез увеличаване на лихвите допълнително ограничава икономическата активност", каза още той.

По отношение на пазара на труда, Калфин припомни успешния европейски механизъм по време на COVID-кризата, който позволи запазване на заетостта чрез общо финансиране. Според него подобни инструменти могат да бъдат ключови и при настоящата ситуация, но ресурсите както на европейско, така и на национално ниво са ограничени.

Вътрешната координация в Европейския съюз също остава предизвикателство. Калфин подчерта, че вземането на решения често изисква съгласието на всички държави членки, което забавя процесите. Освен това европейският бюджет е значително по-малък в сравнение с националните, което ограничава възможностите за мащабни интервенции.

Той коментира и подписаното споразумение с Украйна, като изрази съмнение относно необходимостта то да бъде сключено от служебно правителство непосредствено преди избори. "Подобни дългосрочни ангажименти следва да бъдат поемани от редовен кабинет с ясен политически мандат", заяви Калфин.

В заключение, Калфин заяви, че Европейският съюз се адаптира към кризите и постепенно подобрява механизмите си за реакция, но предстоящият период ще остане труден както за държавите членки, така и за гражданите.