Историкът Мишо Йорданов: Битките при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора и Пловдив определят изхода на войната

Ключовите битки в Руско-турската война определят изхода на войната – това са битките при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, Пловдив. За тях разказа военният историк Мишо Йорданов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

Една от ключовите битки е форсирането на река Дунав от 14-та дивизия, командвана от генерал-майор Михаил Драгомиров.

"Тук личи не само майсторството при избора на място за форсиране на реката, но и майсторството на инженерите, които за кратко време след преминаването на Дунав успяват да построят моста. Тук личи и майсторството на кавалеристите, които знаят прекрасно мястото на една близка до Свищов крепост – Вардим, и насочват своите части, които преплуват реката с конете. Успяват да върнат гарнизона в крепостта, без той да може да помогне на войските в Свищов. Трябва да споменем и майсторството на артилеристите, които прекрасно разузнават целите и огневите точки на турците, за да могат при форсирането на реката да помогнат максимално на своите пехотинци“, разказа историкът.

След завземането на Свищов армията се разделя на три отряда, командвани от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, Александър Александрович и генерал лейтенант Николай Криденер. "Тези три отряда извършват един чутовен подвиг. На тях се възлагат надеждите за спиране на огромната армия в Шуменската крепост в четириъгълника Шумен-Силистра-Варна-Русе. На предния отряд се възлага бързото помитане на турските отряди и завземането на проходите в Стара планина. На тях се възлага и преминаването на отряда на Криденер през една от главните крепости на турците – превърнатата от Осман паша в непревземаема фортификационна крепост Плевен“, разказа Йорданов.

Към ген. Гурко са зачислени Българското опълчение и два руски полка, които в сражението при Стара Загора успяват да задържат корпуса на Сюлейман паша при голямо числено превъзходство на противника, изтеглят се на връх Шипка и не позволят този корпус да премине в Северна България и да помогне на войските на Осман паша, какъвто е бил планът на турското командване.

Битката при Плевен е ключова. "Осман паша, като един от най-изявените и талантливи турски военачалници, успява да пристигне в Плевен малко преди руските войски. Той е имал блестящи инженери, които преграждат пътя на руските войски много бързо, като изграждат една почти непревземаема линия от редути и опорни пунктове, които руснаците с първата си атака не успяват да превземат. Показват се недостатъците на руската артилерия пред турската, която е с круповски стоманени оръдия, и жертвите неминуемо растат. Налага се изводът, че трябва нова тактика. Ген. Скобелев провежда разузнаване с бой, което разкрива слабите страни на турската отбрана, и при третата атака единствен той успява да пробие линията и да завземе един от ключовите редути на турската отбрана. Това обаче остава неподкрепено от руските командири и третата атака също се оказва неуспешна. Тотлебен казва, че Плевен ще падне с една желязна блокада – затварят се всички пътища на Осман паша и в студените дни на декември той решава да пробие отбраната. Не успява и крепостта пада“, разказа историкът.

След падането на Плевен руската войска решава да премине Стара планина. На 9 януари 1878 г. те се насочват към Шейновския укрепен лагер. Ген. Скобелев развръща своите войски във вериги, които атакуват вражеските позиции. "След победата при Шипка-Шейново пътят към Одрин вече е открит. Там руската конница получава заповед да се изнесе към Одрин с бърз марш и Турция е принудена да поиска примирие“, допълни Йорданов.