Илия Вълев, БАН: В белия и червения конец трябва да се търси по-дълбока символика

Традицията с посрещането на Баба Марта може да се проследи далеч във вековете назад. Това каза етнологът Илия Вълев – главен асистент в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.

Не може да се каже точно откога датира обичаят. Той съществува на Балканите и се свързва с настъпването на пролетта, допълни етнологът. Мартеницата е общобалканско наследство, като през 2017 г. празникът е вписан в Списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО заедно с подобни традиции в Румъния, Молдова и Северна Македония.

Образът на Баба Марта е митологизиран и е единственият персонифициран женски образ в българския фолклор. "Баба Марта се обрисува като образ, идващ от дивото, от неусвоеното пространство. Тя е сърдита и грохнала старица в края на живота си, но идвайки в усвоеното човешко пространство и срещайки младо момиче, тя ще се усмихне, ще се подмлади и един вид ще се възроди. Това на практика е пресъздаване на природата. Зимата тя е умряла, за да се роди през пролетта. Така се възражда и новият живот“, обясни етнологът.

В белия и червения конец трябва да се търси по-дълбока символика, свързана с мъжкото и женското начало и възраждането на живота, смята Илия Вълев. "Всичко се върти около смъртта на природата през зимата и към раждането й през пролетта. Премятанията на червения цвят символизират Баба Марта да се усмихне, за да може и времето да се усмихне“, обясни той.