Икономистът Петър Ганев анализира удължителния бюджет и разкри пробойните

Ясно е, че има най-различни сектори, които са били пренебрегнати или са изостанали през годините. Това го коментирахме много и миналата година, когато голяма част от парите отидоха в сектор "Сигурност“, а не в читалищата например. Най-вероятно има изостанали сектори, но това е цената на липсата на правителство и на липсата на редовен бюджет. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС старшият изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

"Когато няма редовен бюджет, има групи, които са на изчакване. И политически има логика в този аргумент, това е даже в известна степен натиска към политиците да формират мнозинство. Защото ако те могат да отговорят на всички искания през удължителен бюджет, без да формират мнозинство, без да формират власт, без да могат да приемат редовен бюджет, това би създало огромен комфорт да стоим ли в едно такова разкрачено положение, ако ти можеш да провеждаш всякаква политика през удължителен бюджет. Така че - това е цената на нестабилността и на липсата на бюджет, че някои групи са на изчакване, и въобще общините в голяма степен са на изчакване. Това е натискът да се създаде, да се намери формула за мнозинство и вече една нова власт трябва да намери правилното решение на тези казуси", коментира Ганев.

Какво позволява вторият Удължителен закон за бюджета?

"По същество е доста подобен на това, което идваме към момента", смята Ганев.

"Удължават се действието на рамката на публичните финанси, която имахме и към края на миналата година. Разбира се, има малко повече възможности, тъй като текстът на удължаването, той фигурира в поне 3 закона, но основно в Закона за публични финанси, винаги има тази бележка, че е същото като миналата година, но отчитайки всички влезнали в сила нормативни актове, които знаем, че средата се изменя, например минималната заплата е различна, от юни месец пенсиите са различни. Така че има гъвкавост. А разбира се, приходната част, тя сама по себе си работи и без да има приет бюджет. Ние плащаме например 10% от нашия доход като Подоходен данък, независимо дали има приет бюджет. А тъй като заплатите растат, както и потреблението расте, съответствено приходите от ДДС, приходната част расте и без приет бюджет. Съответствено има повече средства и затова например новата минималната заплата или тези 5% увеличение на заплатите в публична сфера могат да бъдат изпълнени, тъй като ръстът на приходите е по-голям. Новият елемент, който мисля че е до голяма степен удачен, е тази възможност общините малко по-гъвкаво да разходват средствата, тъй като те също нямат приети бюджети, отчитайки собствените си приходи. В крайна сметка общините също имат местни приходи - имуществените данъци предимно, и там има своята динамика и донякъде може би дори е сбъркана тук структурната рамка, че общината не може да приеме бюджет дори за местните си дейности, без да има такъв държавен. Но приемайки, че това няма как да се случи, би следвало те да могат все пак да планират собствените си приходи и как да ги насочат за местни дейности. Това не касае консолидираната рамка на държавата", уточни Петър Ганев.