Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Икономистът Адриан Николов обясни кое най-много тежи в потребителската ни кошница и защо
Автор: Десислава Томева 12:41 / 29.06.2025Коментари (1)1099
През последните няколко седмици, като част от общите усилия на няколко комисии и агенции за борба със спекулата и инфлацията, в медиите (впрочем, доста хаотично) започнаха да се изнасят данни за промени на цени на стоки с наглед шокиращи двуцифрени темпове. Това обаче няма общо нито с общата инфлация, нито с промените в покупателната способност на домакинствата. По тази причина разглеждаме в подробности структурата и разпределението на общия ценови индекс и потребителската кошница, на която той се основава, казва икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Ценовите индекси служат за измерване на промяната в общото равнище на цените в националната икономика – абсолютните стойности на цените в даден момент нямат значение; от значение е движението им спрямо избран базов период, който може да бъде предишната година, предишният месец или съответният месец на предходната година. Средното изменение на цените се изчислява чрез потребителска кошница от стоки и услуги с различни тегла, отразяващи дела им в домакинските разходи. В България се използват два показателя: индексът на потребителските цени (ИПЦ), чиято кошница отразява реалното вътрешно потребление, и хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който позволява сравнение с останалите страни от ЕС. Макар стойностите им обикновено да са близки, в определени случаи се наблюдават различия. /виж галерията/

Ще се спрем по-подробно на ИПЦ, защото той отразява по-точно действителната структура на разходите на домакинствата. В момента се използва кошница, основана на потреблението през 2024 г., която включва над 850 вида стоки и услуги. В по-широки групи почти една трета от индекса (29,7%) се формира от храните и безалкохолните напитки. Разходите за жилище и комунални услуги заемат 13,2%, а транспортът – 9,3%. Следват здравеопазването и медикаментите с дял  8,3% и развлеченията и културата със 7,8%. Най-малко тежи образованието – едва 0,5 % от общия ИПЦ. /виж галерията/

Ако разгледаме само хранителния компонент, най-големият дял (24,3%) имат месото и месните продукти. Млякото, млечните изделия и яйцата заемат 19,1%, а зърнените храни и хлябът, както и зеленчуците – по малко под 15 %. При жилищните разходи електроенергията и другите горива доминират с 67% от сумата, докато 11% се отделят за водоснабдяване. В транспортната категория най-голяма тежест имат горивата и маслата, които съставляват 55% от всички транспортни разходи. /виж галерията/

Погледът към разпределението на стоките и услугите на по-ниско ниво (тук за прегледност ползваме 96 стоки и услуги, второто равнище на дезагрегация) дава най-ясна представа движението на цените на кои стоки може да повлие най-много на общата инфлация. Те съставляват най-голям дял от потреблението, и оттам – от кошницата. Почти 79% от целия индекс е съставен от 26-те групи стоки и услуги с над 1% дял в кошницата. Месото  и месните продукти са почти 7%, лекарствата и електроенергията – по 6%, млякото, млечните продукти и яйцата и горивата – по 5%. Това от своя страна означава, че резките промени в пазарните условия и цените на тези групи стоки имат силен ефект върху общата инфлация и върху покупателната способност на бюджетите на домакинствата.

Важно е да подчертаем, че представените разпределения на тежестта на различните групи стоки и услуги в ценовия индекс описват потреблението на “средното" домакинство, и затова не съвпада непременно с конкретните разходи на всяко едно. По-заможните семейства например отделят по-малък дял от бюджета си за храна и по-голям – за свободно време, пътувания и образование. Огромно значение има и дали жилището е собствено, тъй като отпадат плащанията за наем или ипотека. Същото важи за притежаването на автомобил, което прави семейния бюджет чувствителен към цените на горивата, за разлика от използването на обществен транспорт, чиято цена се променя много по-рядко.

Именно такива различия в модела на потребление пораждат усещането, че “личната" инфлация се разминава с измерената от статистиката национална мярка. Повече от ясно е обаче, че обсъждането на отделни цени, на отделни стоки, в отделни региони и при отделни търговци по никакъв начин не бива да се смесва и да се бърка с промени в общата инфлация и покупателната способност.

Още по темата: общо новини по темата: 656
10.07.2025 »
10.07.2025 »
09.07.2025 »
07.07.2025 »
07.07.2025 »
07.07.2025 »
предишна страница [ 1/110 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 29.06.2025 г.
0
 
 
Затова ми викат стъкмистика! Каквото заповядат властимащите, това ще стъкми стъкмистиката, независимо, че реалната инфлация е двуцифрена.
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Юли 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Природни стихии
Арестуваха кмета на Варна
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Специализирани полицейски операции в страната
Отношенията София-Скопие
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
Статистика: