Днес е Денят на народните будители. Несъмнено всеки от нас свързва този празник с бележити фигури от миналото, посветили живота си на мисията да разпространяват българската книжнина и просвета. Днес те имат своите последователи и ние ги наричаме учители. Говорят те - новите будители.

"Това, което ми носи радост и удовлетворение и ме задържа в тази професия са децата. Аз работя с изключително умни и талантливи деца и всеки ден ме научават на нещо ново", споделя пред "Фокус" учителката по български език и литература Василена Джамбазова.

"Моята майка е тази, която запали искрицата на любовта ми към литературата и ме накара да се посветя на тази професия. Във втори клас бях окончателно решила, че учителската професия е моята и ще преподавам литература на всяка цена", спомня си Василена.

Това, което мотивира учителката по български език и литература Мария Стойчева е процесът на взаимност между учител и ученик.

"Мисля, че както аз, така и всеки друг учител се мотивира, когато види, че това, което говори, е достигнало до някого, дори да е един човек. Мотивиращо е, когато учениците се стараят, полагат усилия и се развиват. Резултатите, които те постигат, карат нас,учителите, да искаме да работим повече и да влагаме повече енергия в това, което правим. Мисля, че взаимното уважение между учител и ученик е най-мотивиращото нещо", споделя тя пред "Фокус".

Любовта към знанието и децата е онова, което кара учителката по английски език Ралица Василева да приеме професията за своя мисия.

"Любовта към децата беше едно от най-силните неща, които ме подтикнаха към тази професия. Любовта и силата, които носим ние, учителите, с това да променяме детските животи, е нещо много специално и вдъхновяващо. Това е нещо, което не може да се купи нито с пари, нито по някакъв друг начин.  Продължава да ме вдъхновява и до ден днешен в професията", казва тя.

Най-ценното неща за нея е моментът, в който вижда любовта на децата, прогреса им и тяхното развитие. 

"Това е, което ме кара да избирам всеки ден учителската професия. Всяко нещо в живота ни е избор и ако не преставаме да го избираме ежедневно, няма как да бъдем пълноценни в него", споделя младата учителка.

"Любовта и настроението на учениците ме зареждат с много желание да продължавам да бъда техен учител. Те са искрени и чисти и знам, че каквото и да кажат, то идва от тяхното сърце. Най-хубавото нещо е да ги чуеш как ти казват, че те обичат,  че им е забавно в часовете ти и искат да научат още нови и нови неща", добавя още тя.

Най-голямото вдъхновение на учителката по история Беатрис Асенова да бъде млад будител са именно будителите, чиято история разказва вече трета година в клас.

"Историята винаги ме е привличала с всичките човешки истории, с правилните избори, дори с допуснатите грешки. Искам да покажа на учениците, че миналото не е нещо скучно, а е отражение на това които сме ние днес. Вдъхновявам се на първо място от хората, за които говорим с учениците в час - нашите будители", казва тя.

"Погледнато от една друга гледна точка, те са обикновени хора, които са вярвали в своята истина и в нещо, което е по-голямо от самите тях. Това е главната цел и на часовете ни - учениците да разберат, че те могат да бъдат част от нещо голямо - стига да го искат достатъчно силно. Най-голямата ми мотивация и вдъхновение е, когато видя, че учениците започнат сами да разсъждават, да търсят смисъла зад това, за което говорим, и най-вече да спорят. Тогава виждам, че всички усилия, които полагаме, си струват, защото историята не е само събития и скучни дати, а това да се събуди мисълта", допълва Беатрис.

С какви предизвикателства се сблъскват новите будители?

Василена Джамбазова споделя, че младите учители имат нужда от повече подкрепа. Тя самата се радва, че е попаднала в екипа на училище ППМГ "Акад. Никола Орешков" - гр. Бургас и по-възрастните ѝ колеги винаги ѝ помагат с трудностите.

"Предизвикателствата са много, едно от най-големите за мен в началото беше дали ще достигна до децата и дали ще намеря правилния път и подход към тях", каза още Василена.

"Пред всеки един учител винаги има много предизвикателства, особено когато влезе за първи път в класната стая, например да предизвика интереса у учениците, да привлече вниманието им и да го задържи", подкрепя твърдението на Василена Мария Стойчева, която също преподава български език и литература вече втора година в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии.

"Предизвикателство е да обясниш на учениците, защо дадена тема е полезна, да достигнеш до тях чрез нея и да ги накараш да се замислят. Може би това, което ние учителите приемаме като своя лична отговорност, е учениците да разберат защо е важно да са грамотни и отговорни хора в обществото, в което израстват", споделя тя.

Напълно съгласна с това, че да достигне до учениците е най-голямото предизвикателство за един учител, е и преподавателката по история в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии Беатрис Асенова.

"Днес всичко е онлайн, информацията е много и е бърза. Историята изисква нещо точно обратното - търпение и размисъл. Това налага постоянно да търсим нови методи и подходи, с които да запалим интереса и да вдъхновим учениците с историята. Понякога това се случва с обикновена история, с филм или просто с разговор, който ги вълнува самите тях. Това прави професията жива и интересна. Всеки ден е различен от предишния и всеки ученик ни показва и ни учи на нещо ново", казва Беатрис Асенова.

Учителката по английски Ралица Василева е категорична, че за младите учители има повече плюсове, отколкото предизвикателства, а иновативните технологии са един от тях.

"Предизвикателството може би е, че родителите са малко скептични, като видят млад човек на родителска среща, чудят се дали ще успеем, ще се справим ли, дали имаме някакъв опит изобщо. Смятам, че с времето успяваме да оправдаем доверието, което са ни гласували, поверявайки децата си при нас", споделя тя.

Друго предизвикателство, за което Ралица разказва, е създаването на дисциплина и липсата на мотивация у децата. Тя е учител на ученици между първи и четвърти клас и споделя, че именно в началния етап от учителя зависи да създаде желанието и любовта към знанието у детето.

Какви са качествата , нужни на един учител днес, за да го наречем будител?

Всеки от запитаните учители споделя пред "Фокус", че любовта към професията е основополагаща.

"Ако не харесваш това, което правиш,  няма как да влагаш 100% от себе си ежедневно, но когато това, което правиш, е нещо, което обичаш, даваш всичко от себе си, търсиш нови начини да подобриш себе си и своята работа. Учителската професия е социална професия, която има силата да променя животи. Ние сме хората, които градят бъдещото поколение и трябва да им дадем всичко, което можем, за да бъдат пълноценни граждани на обществото", категорична е Ралица.

"Едно от най-важните качества на един учител е емпатията. Когато притежаваш емпатия, много по-лесно можеш да достигнеш до другите", отбелязва тя.

"Учителят трябва да е готов да даде всичко от себе си в работата си и винаги да търси решения на проблемите, трябва да е всеотдаен и да не се спира пред трудностите, които определено са много", казва Василена Джамбазова.

"Един учител трябва да има на първо място мотивация, постоянство и желание да се развива и да работи с младите хора, защото това е среда, която се променя постоянно, и ти трябва да си в крак с новите иновации, за да достигнеш до тези ученици."

"Да си учител в днешно време е да се учиш постоянно, не само да преподаваш, а и да мотивираш и най-вече да вдъхновяваш", добавя Беатрис Асенова.