
ЗАРЕЖДАНЕ...
Експерт: Сградите и градовете ни са в окаяно състояние, защото много домакинства сами си сменят дограмата и изолацията | ||||||
| ||||||
"Ако се огледаме около нас ще видим промяната в състоянието на сградния фонд, но статистиката сама по себе си достатъчно убедителна. За 10 години виждаме, че половината от хората сами, без да получават пари от когото и да било, са сменили дограмата си с по-добра. Близо половината са сложили индивидуална изолация. 70% от домакинствата в градовете имат климатици. И това не се дължи на държавна политика. Това се дължи на осъзната необходимост. Проблемът е, че когато сами си правим ремонтите, ефекта е поне 2 пъти по-малък и освен това сградите ни са в окаяно състояние. Външният вид страда. Градовете ни са в окаян външен вид. Това не помага на абсолютно никого", коментира той. Цанев подчертава, че местните власти имат важна роля в реализирането на програмите за саниране, но често са възпрепятствани от административни затруднения на централно ниво. Това стана ясно и на форума "Кметовете говорят", организиран в Габрово, където участници обсъдиха предизвикателствата и нуждата от по-добра координация и реална децентрализация. До момента са инвестирани над 2 милиарда лева в саниране, но те са достигнали едва 4% от сградите в страната. Дори при пълно усвояване на наличните ресурси, се очаква да бъдат обхванати не повече от 10% от сградите. Това води до социално неравенство и недоволство, тъй като повечето домакинства нямат достъп до помощ. Липсата на ясни срокове и ефективно финансиране още повече затруднява напредъка. В други източноевропейски страни, като Литва и Полша, се прилагат успешни практики – включително значителни грантове за енергийна ефективност и специализирани екипи за комуникация с гражданите. Пример от Вилнюс показва как с активна комуникация и персонален подход може да се повиши участието в програмите. Що се отнася до енергийните общности, Цанев ги определя като ключов инструмент за постигане на енергийна независимост и устойчивост. Те позволяват местно производство на енергия, намаляват разходите и зависимостта от националната мрежа, и дори създават работни места. Въпреки това, в България развитието им се затруднява от липсата на инвестиционни стимули, адекватна инфраструктура, политическа воля и обществена подкрепа. Положителен пример е Габрово, където успешно функционират енергийни общности. В началото хората участват с малки суми, но след първите реални резултати интересът нараства рязко. Само за 20 дни по време на пролетните празници са събрани над 200 000 лв., което показва високо доверие и ангажираност от страна на гражданите. В заключение, Драгомир Цанев подчертава, че подобни инициативи имат потенциала не само да намалят разходите и зависимостта от външни източници, но и да засилят устойчивостта на местните икономики. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg