Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Едва 13% от българите познават симптомите на инсулта | ||||||
| ||||||
Данните са резултат от проведени анкети сред членовете на Българското дружество по неврология, Българското дружество по неврохирургия и Българската психиатрична асоциация. На база на мненията на специалистите ще бъдат очертани и основните приоритети, които ще залегнат в Националния план за мозъчните заболявания, съобщиха от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Голям проблем е и липсата на специализирани звена за долекуване и рехабилитация, към които да се насочват тежките случаи след овладяване на състоянието им – тежки инсулти и черепно-мозъчни травми, деменция, дегенеративни заболявания и други, които поставят остър социален проблем. Съществува и тежък недостиг на кадри, най-вече на специалисти по здравни грижи. Това налага ускоряване на обучението и създаване на нива на подготовка на новите кадри.Друго предизвикателство е високата скорост на въвеждане на новите технологии като изкуствен интелект и роботизация, което прави крайно належащо въвеждането на продължаващо медицинско образование. Проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация "Съвет за мозъчно здраве“, представи най-големите успехи в неврологията през последните пет години и научните и организационни предизвикателства в краткосрочен и дългосрочен план. Науката отбеляза значителен напредък в диагностиката и лечението на неврологичните заболявания – от прилагането на изкуствен интелект и модерна неврообразна диагностика, до нови иновативни терапии за множествена склероза, мигрена и редки генетични състояния. Същевременно се разширява мрежата от високоспециализирани центрове за лечение на инсулт у нас, расте и участието на български научни институции в европейски изследователски програми. Пред системата стоят и сериозни предизвикателства: липса на достатъчно невролози, регионални неравенства в достъпа до грижа, забавен достъп до иновативни терапии, необходимост от дигитализация и развитие на научна инфраструктура и стратегия за задържане на млади кадри в страната. Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, разказа за успехите и предизвикателствата пред психиатричната помощ у нас. През последните пет години психиатрията бележи напредък в ключови научни направления – от генетични изследвания и развитие на биомаркери, до прилагане на иновативни терапии, авангардни методи на лечение, телепсихиатрия и дигитални решения. Сред най-належащите предизвикателства в краткосрочен план са: остър недостиг на специалисти, необходимост от реформиране на системата за специализация, развитие на дневни центрове и защитени жилища, както и подобряване на междуинституционалното сътрудничество. В дългосрочен план фокусът трябва да бъде върху преодоляване на стигмата на системно ниво, въвеждане на интегрирани грижи между психиатрията и социалните услуги, дигитализация на сектора и инвестиране в извънболничната помощ като устойчива алтернатива на институционалната грижа. Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация "Съвет за мозъчно здраве“, изнесе тревожни данни за нарастващия брой черепно-мозъчни травми, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези инциденти нанасят сериозни загуби както на здравната система, така и на икономиката като цяло. Според изнесените данни 80–90% от инцидентите с тротинетки са самостоятелни падания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни травми. Високият риск е свързан основно с нощно каране, употреба на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от пострадалите използват предпазна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, нестабилността на тротинетките и липсата на инфраструктура. Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст между 20 и 35 години. В България, само за първите 7 месеца на 2024 г., са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези данни бележат увеличение спрямо предходната година и поставят страната ни сред рисковите по темпа на нарастване на инцидентите, макар общият им брой все още да е по-нисък от този в страни като Германия, Италия и Франция. Икономическите последици също са съществени. Освен здравните разходи, се отчита и значителна загуба на продуктивност, свързана с дългосрочни отсъствия от работа, особено при тежки мозъчни травми. В международен план се прилагат все по-строги регулации – от ограничения на скоростта и забрани за каране в градски условия, до задължително носене на каски и застраховки. Страни като Франция, Италия и Норвегия въвеждат допълнителни изисквания като минимална възраст, регистрационни номера и забрана за отдаване на тротинетки под наем. Фондация "Съвет за мозъчно здраве“ излезе с конкретни предложения за: • Ограничаване на нощното каране или на скоростта на придвижване; • Ограничаване на скоростта в пешеходни зони; • Строга забрана за управление след употреба на алкохол и упойващи вещества; • Диференциране на ограниченията в зависимост от мощността на тротинетката. Над определена мощност да се изисква сертифициране за правоспособност и моторна каска; • Повишаване на обществената информираност чрез целенасочени кампании и партньорство с институциите. По време на събитието бяха представени и актуални данни за икономическата цена на едно от водещите заболявания на мозъка - инсулта. Според оценки на Global Burden of Disease (GBD) през 2021 г. е имало около 11,9 млн. инцидентни случая на инсулт, 160 млн. години живот с увреждане (DALY) и 7,3 млн. смъртни случая в световен мащаб. В България през 2022 г. близо 41 хил. са пациентите преминали през болнично лечение по клинични пътеки, което е коствало на НЗОК близо 360 млн. лв. От данни от проучване на "Тренд", проведено през май 2025 г. със 1001 респонденти над 18 години, става ясно, че 86% от българите смятат мозъчния инсулт за "много сериозно" заболяване. Въпреки това, информираността за началните му симптоми не е на необходимото ниво - едва 13% са "напълно информирани", а над 50% са слабо или изобщо не са информирани. Това подчертава нуждата от по-широки образователни кампании за ранно разпознаване и превенция на заболяването. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Пожар край автокъщи вдигна благоевградските огнеборци на крак
14:48 / 20.06.2025
47-годишен мъж пострада след побой на футболно игрище в Благоевград
11:51 / 20.06.2025
Какви са условията за пенсиониране през 2025 година?
10:19 / 19.06.2025
70-годишна блъсна 15-годишно момиче на пешеходна пътека в Сандански
12:07 / 19.06.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: