Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Сектата е начин на определен човек да заяви и да изразява власт. Механизмите за привличане и за работа в сектите слабо се различават от механизмите за работа с електората на политическите партии. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС социалният психолог доц. Николай Димитров.

"Политическите партии сами по себе си също може да бъдат разглеждани като секти - като структури, които се опитват да се отделят от казионното и да привлекат нови маси с нова идея, така че да работят и често даже за благото само на своите началници хората, които са ги формирали", твърди гостът и определи сектите като доста интересен феномен за психологията.

"Те функционират чрез комбинация от манипулация на идентичността, най-вече на последователите на учението, което проповядват, социално влияние, контрол от страна на лидерите и емоционална зависимост, разбира се, защото именно това влияние, този контрол работи с тази емоционална зависимост на последователите.

И те не са просто заблудени, те не са слаби, те са хора, които в болшинството от случаите имат нужда от любов", обясни психологът.

По думите му, привличането в сектата започва с така нареченото "бомбардиране с любов". Доц. Димитров посочи, че винаги лидерите на култове излъчват привлекателна добронамереност.

"Когато човек няма любов в живота си и някой с много голяма охота му я дава, той, разбира се, с охота я приема. В подобни структури човек намира приятели със сходни идеи", каза още гостът.

Според него, в България има предпоставки за създаване на подобни структури и те съществуват. Привлечените в подобни "секти" хора често за уязвими и търсят сигурност, която откриват в култа.

"Ние сме свидетели на много подобни течения. Някои от тях вече започваме да възприемаме и като традиционни секции на християнството и различни духовни течения. И когато се появи нещо, те може би са и относително безобидни, и заради това някакси ги възприемаме като нещо нормално. И когато се появят трупове, тогава някакси, си даваме сметка, че може би това е някакъв единичен случай. А той всъщност не е", каза още психологът.