Доц. Георги Цветков: Армиите са последното, върху което европейските държави ще дадат контрол на наднационална институция, каквато е ЕК

Очаквам държави като България да бъдат много по-големи привърженици на идеята за европейски център, който би могъл да обобщава и споделя разузнавателна информация, поради простата причина, че нашият собствен капацитет е ограничен. Големите европейски държави, които имат по-големи възможности да добиват такава информация, ще имат повече притеснения относно това с кого да я споделят и доколко тя ще бъде надеждно опазена. Това каза експертът по сигурност доц. Георги Цветков в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Самостоятелната разузнавателна структура вероятно ще дублира вече съществуващ капацитет в дипломатическата служба на Европейския съюз, коментира той. "Тази структура няма амбицията самостоятелно да добива информация и да разполага със специални разузнавателни средства. По-скоро става въпрос за отдел, който ще получава информация от разузнавателните агенции на отделните европейски държави.“

Органът вероятно ще бъде под шапката на председателя на Европейския съюз, допълни доц. Цветков. "Въпросът е доколко може да се разчита, че това може да стане под шапката на Европейския съюз. Въпросът за разузнавателните служби е толкова чувствителен, колкото и въпросът за армиите. Армиите са последното, върху което европейските държави ще дадат контрол на наднационална институция, каквато е Европейската комисия. Не виждам как това ще се случи в рамките на следващите 50 години. По същия начин стои и въпросът за добиването на разузнавателна информация“, коментира доц. Цветков.

Създаването на допълнителен отдел в Европейската комисия може да се случи само след финална санкция на държавите членки за това каква информация точно ще искат да споделят. "Малко вероятно е те да искат да споделят абсолютно всичко, което имат като информация. Нищо не им пречи и сега да го правят, просто имат съображения, които ги карат да поставят приоритет върху собствената си национална политика. Ключов въпрос при съюзното разпространение на информация е доколко държавите са в състояние технически, имат желание и възможности да съхраняват и разпространяват тази информация. Не във всички държави има еднакво разбиране за заплахите, свързани с разпространяването на информацията“, допълни експертът по сигурност.