
ЗАРЕЖДАНЕ...
Д-р Велина Владимирова: Обществото ни е болно, а децата ни – мъртви! | ||||||
| ||||||
"Преди да коментираме тази трагедия, трябва да кажа, че все още няма информация, която да насочва към конкретен мотив за извършеното убийство. Доколкото съм запозната, извършителят на престъплението е направил самопризнание за убийството, но не е споделил как и защо се е стигнало до това той да го извърши. Поради тази причина можем само да правим догадки относно взаимоотношенията между двамата и динамиката на комуникацията във въпросната вечер“, коментира Владимирова. Психологът обръща внимание на видеокадри, появили се в медиите, на които се вижда как момичето влиза в денонощен магазин, докато двама младежи, единият от които се предполага, че е извършителят, я изчакват. По думите ѝ на записите не се наблюдава напрежение или конфликт. "Категорично липсва достатъчно информация относно историята на взаимоотношенията, техния характер и прочие, за да можем да правим обосновани предположения. Не сме запознати в детайли и относно семейството на Иван Костов, неговите хобита, членства в групи, съпричастност към модерни сред младежите онлайн субкултури“, посочва психологът. Д-р Владимирова коментира понятието "ревност“ в контекста на наказателни дела, като изрично уточнява, че говори принципно, а не по конкретния случай. По думите ѝ този мотив често се използва манипулативно в съдебната зала с цел внушаване на съчувствие към извършителя. "Обикновено зад тази дума се крият малоценностните преживявания и емоционалните дефицити на извършителя. Често пъти ревността се използва като извинение, вид рационализация с цел предизвикване на съчувствие у съдебния състав, на който се внушава, че жертвата е измамила доверието, подвела е и по някакъв начин с поведението си е предизвикала извършителя. По мое мнение, тук не можем да говорим за ревност, за сега няма данни за такива взаимоотношения“, категорична е Владимирова. "На подобни сценарии сме се натъквали в миналото при работа със случаи на убийства от страна на съпруг, който изтъква ревностните си преживявания като мотив за извършването на престъплението. Зад болезнената ревност обикновено се крият личностни разстройства, емоционална нестабилност, наранено его, малоценностни преживявания и други дефицити“, посочва д-р Владимирова. Според нея обаче проблемът излиза далеч извън рамките на този конкретен случай и изисква обществена ангажираност, осъзнаване и промяна на цялостната културна и институционална нагласа. “Погубването на млади хора в България остава като спомен само на задните страници в интернет търсачките. Не виждам ясната позиция на държавата и обществото на дела през годините, а само като бегли маловажни промени, като уволнението на някого или обществен протест. За да направим така че подобни трагедии да не се случват или поне да минимизираме възможността е нужно да спрем да бъдем просто свидетели, регистратори на престъпления и прекрачване на граници. Крайно време е ние и нашите деца да имаме усещането за стабилност, за принадлежност, за съпричастност с идея, която е по-голяма от тях. У нас президентът, правителството, отделните партии, всички са на разнопосочни мнения. Обществото ни е разделено", посочва психологът. Криминалният психолог коментира и трудността при съставянето на "профил“ на извършител на такъв тип престъпление, особено когато става дума за непълнолетен: "За съжаление няма формула, която да улесни разпознаването или предричането на подобно нещо. Разбира се, сега се пише, че имал проблем в училище, срещал се с училищния психолог, но това се случва с доста деца, които никога няма да извършват подобно тежко престъпление. На нас ни се иска да сложим етикет, да дадем обяснение, защото това ще намали собствената тревожност и напрежение, но хората са многопластови същества, дори тези на 17 г. и би било погрешно да поставим диагноза "проблемен ученик“, защото ще се лишим от възможността да вникнем в истинските мотиви, в развитието на тази ситуация и причините довели до този край", коментира още тя. По думите ѝ не бива да се избързва с обяснения, свързани с популярни сред тийнейджърите радикални онлайн субкултури, като incel движението: "Изкушаващо е да кажем, че най-вероятно е бил повлиян от така модерната сред юношите омраза към жените, от incel субкултурата, която представлява чужд на възрастните свят. Не бива да прибързваме със заключенията, а да отворим диалог по темите, които ни плашат и мислим, че нас не ни засягат пряко.“ Тя е категорична, че става дума за системен проблем, а не за отделни случаи на "лошо възпитание“ или "лоша компания“. “Мълчанието и безсилието ни като родители, учители, общество и държава личи в темите, които се коментират горещо на фона на измиращи под гумите на коли или от "приятелска“ ръка деца. Желаем да добавим нови наказания за децата в училищата, желаем да ги учим на религия, казваме, че правим превенция и осъществяваме контрол над педофилите, докато всъщност просто изготвяме списък достъпен само за шепа хора. Лицемерно и налудно е да мислим, че младите са виновни, че те не са наред, че поколението е такова. Те са наше огледало. Правят и говорят онова, което ние сме правили и говорили на тях. Докато живеем в общество без общност, без притегателен център, където границите са ясни, логични и ценени от всички, където всяко действие има последствие, където думата дисциплина не е мръсна дума, а свободата на избор и мнение не е свободия – ще носим последствията от страховете, малодушието и бездействието си", коментира Владимирова. Д-р Велина Владимирова посочва още липсата на работещи механизми за подкрепа на деца от рискови групи, като прави уточнението, че не коментира частния случай с Иван Костов, а тенденциите, които наблюдава: “За съжаление все по-често се сблъсквам със ситуации, в които възрастни хора имат нужда от помощ, защото не знаят как да се справят със своето дете или със свой ученик. Идват със заявката, че на него нещо не му е наред, че той или тя е агресивен, че прави каквото си иска или пък е затворен и не говори. В голяма част от тези случаи децата са оставали неразбрани, наказвани сурово, но без да знаят в какво са сгрешили. Носили са "товарите“ на възрастните или е трябвало те да бъдат в ролята на възрастен, а това е психически и емоционално непосилно за един подрастващ", коментира експертът. В заключение тя не спестява критиките си към институциите и политическите лидери: "Държавата ни няма адекватни институционални мерки за справяне с подрастващи от рискови групи, няма и достатъчно обучени специалисти, които да работят с тези деца. Темата за децата от рискови групи е огромна – в нея се откриват проблеми, за които нямаме решение като например ранните женитби, факта, че децата в приемна грижа понякога стават жертва на сексуално, психическо или физическо насилие, децата, станали жетва на онлайн или училищен тормоз, за които нямаме изградени работещи механизми, практически работещи механизми, и това е важно разграничение, защото на хартия сме почти идеални." “Институциите и депутатите у нас в по-голямата си част са импотентни. Отделният човек е движен от алчност и стремеж към лично финансово благоденствие. Обществото ни е болно, а децата ни – мъртви.“ "Добродетели изреждаме като думи само в социалните мрежи, докато в ежедневието си трупаме притежания, ценности на външния свят, а не на духовния. Тук идва въпросът: "Да имам или да бъда?“. |
Още по темата: | общо новини по темата: 18 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/3 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg