
ЗАРЕЖДАНЕ...
Цветлин Йовчев за конфликта в Близкия изток: Всички сценарии за развитие са лоши! | ||||||
| ||||||
Добър ден. САЩ удариха Иран. Какво следва? Има няколко възможни сценария, но първо трябва да кажем, че с оглед на развитието на събитията това беше може би логичното решение, тъй като всяка една от различните алтернативи, свързани с това Иран да придобие ядрено оръжие, щеше да доведе до много по-голяма ескалация на напрежението в Близки изток и много по-голяма заплаха за глобалната сигурност като цяло. Защо се стигна до там, че да се допусне да стигнем в тази ситуация, това е дълъг разговор и трябва да се върнем много назад във времето, но на този етап като че ли това беше най-логичното решение, за да се предотврати по-голяма заплаха, която дебнеше в близко бъдеще. А иначе оттук нататък сценариите за развитие – трябва да кажем, че всички сценарии за развитие са лоши, независимо от това дали ще остане сегашният режим в Иран. Ако той остане, то можем да очакваме различни развития. Но дали ще е една продължителна война на изтощение с Израел, подобна на тази, която Иран води срещу Ирак – близо 8 години продължи тази война, и да продължи да опитва да създаде ядрено оръжие, тъй като дори да са унищожени съоръженията, трябва да кажем, че знанията за това какво и как трябва да се направи, за да се стигне до ядрено оръжие, не са унищожени в Иран и режимът ще продължи да прави това. Смяната на режима също крие редица рискове. Ние не знаем дали следващият режим няма да е още по-агресивен и още по-радикален. А пък трети вариант – ако се стане един сблъсък на различни групировки за властта и една гражданска война в Иран, това също носи изключително много рискове, като започнем от това, че не се знае в чии ръце ще попаднат оръжията и как ще бъдат използвани, до това, че в края на краищата всички околни държави могат да бъдат въвлечени в един такъв конфликт, бежански вълни могат да се получат, рискове, свързани с енергийните доставки и т.н. Така че за жалост, нищо добро не следва оттук нататък от Близкия изток. Какво ще се случи, г-н Йовчев, ако междувременно Иран се сдобие с ядрено оръжие? Страната разполага със запаси от уран – вярно, не големи, но достатъчни, за да свършат беля. Има и станциите, които са много долу под земята и все още не са ударени. Вижте, ние не знаем как ще го използва този режим. Защото дори когато имаме случай, в който един гражданин се опитва да се сдобие с огнестрелно оръжие, държавата преценява дали този човек иска да го използва, за да се защити, или иска да го използва да нарани някой друг или да убие някой друг, от една страна. И второ, дали достатъчно добре е в състояние да преценява, да контролира емоциите си, да контролира действията си така, че да гарантираме, че той разумно ще борави с това оръжие. И в двата случая, ако преминем на държавно ниво, ние виждаме, че това не е така. Първо, Иран доказа, че се стреми към война. Всъщност Иран води война срещу Израел от много години чрез прокситата си – чрез "Хизбула“, чрез "Хамас“, чрез иракските шиитски милиции, които бяха, също проирански проксита, които имаше в Сирия, и т.н. Войната не е спирала. Проблемът тук е, че Иран е заявил своите намерения да унищожи държавата Израел, в смисъл, няма претенции към поведението, действията на държавата Израел – той иска да ги унищожи, само защото съществуват. И от тук разбираме, че много е трудно да се търси някакво друго решение, освен силово. Много хора говорят в момента за това, че трябва да се потърси дипломатическо, мирно разрешаване. Но при тази изходна позиция какво може да се предложи на Иран в замяна на това да спре агресивната си политика и агресивните си действия? Още повече един тоталитарен режим, който виждаме, че в някои случаи действа нелогично, непрагматично, създава още по-голяма заплаха, не се знае накъде ще се обърне и по какъв начин ще използва това режим. Какъв е непосредственият риск за Европа и в частност за България от Близкия изток? Към момента аз не мисля, че има непосредствен риск, който съществува за България и за Европа като цяло. Но едно развитие на ситуацията може да породи много рискове. Вероятностите, възможните сценарии за развитие са много. Ние към момента едва ли можем да обхванем всички възможни развития, но крайно безпокоително не само за България, за Европа, но и за света е това, което се случва в Близкия изток. Много внимателно в момента трябва да наблюдаваме действията и реакцията на държавите в региона. Също така може би позицията на Китай ще е изключително важна в този конфликт, защото нека не забравяме, че Китай, макар и неофициално, подпомага Иран, както подпомага и Русия. Всъщност в глобалната сигурност от десетки години имат три големи язви отпреди може би 2000 г. – това са Иран, Русия и Северна Корея. И към последните години и двете се възпалиха изключително много – Иран и Русия. Това води до една глобална нестабилност и нарастване на рисковете от развитие и ескалиране както на регионален, така и на глобален конфликт. Иран може ли да отговори на САЩ чрез проксита в Европа, спящи клетки на терористични организации например? Възможно е. Това е една от реакциите. По-скоро заплахата е по-голяма в Близкия изток, тъй като знаем, че има доста американски бази в Близкия изток и те са доста по-уязвими от тази гледна точка, отколкото в Европа, тъй като в Европа все пак присъствието и възможностите от гледна точка на държавите, в които може да се развие един такъв сценарий, са доста по-ограничени. Неслучайно САЩ изтеглиха своето дипломатическо представителство от Израел, те ги евакуираха. Това означава, че те оценяват, че нивото на риск за техните граждани е нараснало многократно. Това е една крайна мярка, която показва, че наистина такъв риск съществува. Г-н Йовчев, какви са геополитическите измерения от случващото се сега в Близкия изток? Все още не сме чули реакциите на Русия и Китай. Всъщност ние чухме реакцията на Русия преди да бъдат направени тези удари, когато Русия застана на страната на Иран и обвини Израел за тези удари, и то имаше доста остра реакция. Топлите отношения между Москва и Техеран са от доста време и както вече се установи, Русия е подпомагала доста активно изграждането на иранската ядрена програма. Русия ще бъде абсолютно срещу това, което се случва – ударите, защото ще бъде отслабен един неин съюзник, който все пак не само даваше някакво регионално влияние в региона на Близкия изток, а също така използваше включително и за помощ във войната, която води срещу Украйна. За Китай в момента е много трудно да се прогнозира. Китай също има доста добри отношения с Иран. Фактически основният клиент на Иран, който купува ирански петрол, е Китай. Сега също имаше информация, че е доставил военно оборудване, военна помощ със самолети до Иран, когато започна израелската операция. От тази гледна точка е изключително важно да се следят тези неща. Сега, нещо, което има много негативен оттенък в цялата ситуация, е, че всъщност Китай, която е една изключително мощна суперсила, в момента подкрепя две от държавите, които носят нестабилност и фактически рушат мира в света – Иран подкрепя и Русия. Така че от тази гледна точка, наистина тази реакция и действията на Китай може би ще бъдат ключови за това в каква посока ще се развие конфликтът. Дали след Сирия Русия ще допусне да загуби позиции в Иран, както и най-значимото регионално партньорство от войната в Украйна насам, и каква би могла да бъде нейната намеса? Тя дали ще се намеси в този конфликт? Мисля, че това е почти невъзможно, толкова слабо вероятно е. Русия в момента няма ресурс да подпомогне която и да е държава, камо ли Иран, която се намира на толкова километри. Самата Русия изпитва недостиг на боеприпаси, на военна продукция. Самата тя в момента е вложила изключително голям военен ресурс във войната с Украйна, така че това за мен е много малко вероятно, невъзможно. По-скоро вербална ще бъде подкрепата към момента и оттук нататък наистина важният фактор и погледът ни трябва да бъдат обърнат към Китай. А как се наслагват ефектите от двата фронта – украинския и израело-иранския? Ами, наслагват се негативно като цяло, защото това повишава като цяло два регионални конфликта, които са с потенциал да прераснат в глобални. Фактически съвпадат по време. Това нещо може да доведе до резонансен ефект и да се случи наистина най-лошото – да се отиде към един глобален конфликт. Лошото е, че бяха допуснати според мен от страна на САЩ много грешки по отношение отношението към Русия и това нещо доведе до продължаване на войната, която Русия води, и до поставяне на Украйна в изключително неизгодно положение. Все още на този етап за Путин алтернативата да води война е по-приемлива, отколкото алтернативата да има мир. И докато това нещо продължи, ние не можем да очакваме, че войната в Украйна ще спре. И поглед към още един, макар и все още потенциален регионален конфликт. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че армията на страната му се превъоръжава тайно за защита от България, Косово, Хърватия и Албания. От години Иран продава бойни дронове на Белград. И сега, ако конфликтът между Иран и Израел се пренесе на Балканите, как ще му се противопоставим? Аз мисля, че пряка такава заплаха на този етап не съществува, но по принцип не трябва по никакъв начин да се омаловажава или да не се обърне внимание на това изказване на сръбския президент. Всички изказвания на сръбския президент са добре премерени. Той не прави случайни изказвания. В края на краищата, той е бил и министър на информацията в правителството на Милошевич. В това изказване има послания както във вътрешен аспект, така и във външен аспект. Това, което е притеснително, е, че риториката на Вучич включва няколко неща, които би трябвало да будят притеснения в нас. Едното е, че той обявява както Хърватска, Босна и Херцеговина, така също и България като враждебни страни един вид, не пряко, но от изказването му той счита, че трябва да защитава Сърбия от тези държави и от НАТО. Кое е тук притеснителното в това изказване? Риториката започна много да съвпада с това, което говореше Владимир Путин преди на нападне Украйна. Той също обявяваше, че НАТО е заплаха за Русия, че НАТО иска да нападне Русия. Имаше много такава пропаганда, която се водеше, и по същия начин говореше и спрямо Украйна. Сега, трябва да кажем, че Сърбия не може да си позволи или това е много малко вероятно – да бъде агресор спрямо някоя от съседните си страни. Това няма как да се случи, това поведение е невъзможно. Но при някой от сценариите, в който Русия иска да ескалира конфликта и да въвлече натовска държава в него, това нещо може да се случи, да стане факт на Балканите, когато се използва помощта и с подкрепата на Сърбия. Именно един такъв сценарий би бил опасен за България. И в тази посока именно трябва да погледнем в момента. Иначе по отношение на въоръжението, то не е никак тайно. Ясно е какво горе-долу е набавила Сърбия. Основно това доскоро бяха бойни машини за пехотата, хеликоптери, дронове, както казахте, но също така и системи за противовъздушна отбрана. Общо взето, нарастват разходите за въоръжение на Сърбия от последните години, от 2016 г. насам, като през 2024 г. те достигат мисля, че 2,4 милиарда, които малко надвишават тези, които са разходите на България. Не можем да кажем, че това е една толкова заплашителна военна мощ, която да бъде заплаха за целия регион, но в един такъв сценарий това поведение и тази позиция, която заема сръбският президент, мисля, че трябва да бъдат приети сериозно. А готови ли са българските служби да неутрализират действия на терористи, както и да посрещнат вълни от бежанци и всякаква друга външна заплаха? В момента аз не мисля, че България пряко ще бъде заплашена от терористична атака. България е малко по-встрани от този конфликт, не е пряко въвлечена и трудно би могло някой да насочи и да цели атака в държава като България, непряко. Иначе рисковете от бежански вълни винаги съществуват. Надявам се сега, не съм много запознат с възможностите в момента да се спрат такива бежански вълни на границата, но се надявам, че способностите са усилени, особено след влизането ни в Шенген. И мисля, че ако се направи необходимата мобилизация, службите – както контраразузнавателните служби, така и тези за противодействие на тероризма, както и тези, които са за охрана на границата, ще действат адекватно и ще са в състояние да намалят възможните рискове от едни такива процеси. И на финала въпрос, ще ви помоля за кратък отговор, буквално в рамките на минутка – трябва ли да бъдат свикани Съветът за сигурност към премиера и Консултативният съвет по национална сигурност към президента? Да, трябва да бъдат свикани и може би, ако не в понеделник-вторник – все пак е необходимо малко време, за да се изясни ситуацията и да се получи повече яснота за картината и за възможните сценарии за развитие, но в най-кратко време. И именно от тази гледна точка, тези отношения между президентската институция и изпълнителната власт в момента са вредни и трябва да се намери начин да се преодолеят тези бих казал дори в някои случаи дребни заяждания и ритане под масата, за да се види големият проблем и да се действа в интерес на България. Благодаря ви, че бяхте наш гост, и за времето, което ни отделихте. Благодаря и аз. |
Още по темата: | общо новини по темата: 370 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/62 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg