
ЗАРЕЖДАНЕ...
170 000 психари се разхождат из България | ||||||
| ||||||
"Няма разработен и интегриран в системата за управление и отчетност на клиниките стандартизиран софтуер, който да позволява извършване на валидни анализи и проследяване на пътя на пациентите", допълни д-р Сотиров. По думите му основен аргумент, който блокирал изграждането на регистър, е конфиденциалността на информацията. "Липсата на единен регистър не може да се оправдае с етични аргументи. Особено когато става въпрос за регистър на лицата с тежки психични разстройства и свързани с тях поведенчески прояви, с които застрашават здравето и живота на околните", смята д-р Сотиров. Той напомня, че така или иначе регистри съществуват и сега - всяка болница има база данни, в която се събират и съхраняват лични данни за обслужените пациенти, здравната каса събира лични данни, лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ използват софтуер, чрез който също се регистрира и обработва всеки контакт с пациент, като списък с обслужените по реда на задължителното здравно осигуряване пациенти с множество лични данни ежемесечно се изпраща до районната здравноосигурителна каса и т.н. "Не съществува обаче управленска практика тези цифри да бъдат анализирани. Здравната администрация в лицето на МЗ не изследва процесите в системата на медицинско обслужване на хората с психични разстройства. В България не се публикуват аналитични доклади, които да дават информация за процесите и тенденциите в системата", алармира д-р Сотиров. Според него няма изгледи в следващите няколко години такъв регистър да бъде изграден. През тази година ще започне изграждането на интегрирана информационна система със средства от ЕС, част от която е и създаването на този регистър, успокоиха обаче от МЗ. Източник: в. "Новинар" |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg